eurealist.co.uk

Въпреки, че аз съм атеист и не обикновено се отнасят до себе си с религия, аз търся друг линк към блога водят компания с Cranmer когато открих този цитат за определена длъжност, за Хелоуин на свидетел блог.

Слава Богу! Най-накрая се събуди да се види, че Хелоуин е такава голяма възможност за евангелизиране. Какво друго време на годината хората действително стадото към моята врата?

В Wimpy свидетел християнски евангелизъм блог

Не само се шегувах!
Италия призовава ЕС през сливането и твърди, че Европа е мъртъв

Френските сливане на Суец "и" Газ дьо Франс се казва, да се води парализиране в Италия. Редакционен в WSJ твърди, че френският â € œhead-он предизвикателство към единния пазар поставя под въпрос правото да € ™ съществуване зад Европейския съюз много повече, отколкото на конституционната криза от миналата година did.â € Заместник-председателят на Комисията Франко Фратини â € œWhat се е случило в Париж рискове, занимаващи удар към Европейския духа на единната market.â €

Във Франция обаче те имат различни перспективи:

Това беше акт на € œeconomic patriotismâ € (Доминик дьо Villepin)

Икономически патриотизъм не е същото нещо като протекционизъм (Клара Gaymard от Инвест във Франция)

â € œeverything който укрепва френски индустрия укрепва целия Europe.â € (френското външно министерство) Добре казано, аз се чудя, дали то ще работи трябва да ни Тони се изкушава да опитате ли?

Благодарение на Денис Купър за тези две смешно букви.

Това се отнася за една статия от миналата седмица Бил Jamieson: "Великобритания политика пропаст: Официален номера и реалния свят": Връзка

"Малко сега се смята, че инфлацията CPI мярка носи много по отношение на разходите за живот. И наистина, как може да го когато CPI не включва разходите за жилища или ипотека, данъци, национално осигуряване, или на данъци? "

Връзка

26-ти февруари 2006 година

Сър â € "Искам да споделя формула имам за побой зимата блус. Той е един от мястото, от което носи Hallmark на интелектуална и финансова неприкосновеност на най-високия ред. Сложи просто, аз избирам да вярвам, че заключенията от тези август членовете на паричната политика (MPC), които твърдят, че икономиката е улавя и всичко в градината е оптимистичен. Как вкусно е да се знае, че дразни малко разноски, като например ипотечни плащания, данък общ доход, националните осигурителни вноски и данъчните не са част от тяхното мислене. Аз причина, че ако не са част от техните Тогава защо те трябва да бъдат част от мината?

Спрях се притеснявате, отиде на гуляй celebratory разход и има страхотно изгодна цена при брой на Върховния Street закриване продажби. Моят банков мениджър, въпреки че на първо мним малко изгасне, а не толкова споразумяха за действително настоява, че всички директни дебити ми трябва да бъде незабавно спрян. Той просто отива да се покаже какво умно господа членове са тези, MPC.

Полин Робъртс, Кардиф --

Връзка

Какво инфлацията?

26-ти февруари 2006 година

Сър â € "С препратка към членове на разликата между â € œcost на livingâ € и Великобритания индекс на потребителските цени (CPI), спомням си моя пъти изучаване на паричната икономика в Лондонското училище по икономика в средата на 1980-те.

Един от моите учители, често казваше, че ако той някога е бил под контрол на паричната политика, най-добрата политика е да се поддържа ниски лихвени проценти, както винаги е възможно, като в същото време отрича съществуването на инфлацията. Чудя се дали си инстинкти са се променили сега, че той е в контрола на паричната политика.

Уилям Бътлър --

Писма до редактора

Таймс 23-ти февруари 2006 година

Законодателна реформа Бил прекалено големи правомощия субсидии за държавните
Господине, Франсис Bennion е подходящ за привличане на вниманието в неговото писмо до провал â € "на последователни правителства â €", за да приведат законодателството, за да изпращат разумно прилагане на закона реформите, препоръчани от Закона комисия. Какво трябва да се признае, обаче, е, че â € œdifficulty при получаването на едно място в законодателната програма за реформа Billsâ € до голяма степен се дължи на предпочитанието на правителства (особено в момента един) да се въведе € œpopularâ € мерки, често под мантра от € œmodernisationâ €, които обаче малко да се осъществи реална промяна.

Той е не само законодателната и регулаторната реформа Bill (коментар, Feb 21; писма, Feb 16 и 20) показва, че една арогантност от страна на правителството да байпас или железопътен парламент. Тони Блеър иска да се обоснове, по-председател Ministerâ € ™ Въпроси и миналата седмица, възстановяване на престъпление от € œglorifying terrorismâ € до Бил тероризма въз основа на това, â € œif ще премахне всяко позоваване на прослава на Бил, хората отвън ще заключавам че ние решихме да разредете нашето законодателство, в самия момент, когато трябва да се засили itâ € и че € œby отслабване нашия закон за тероризма в този момент от това, което бе предложено, ще сме изпрати грешен сигнал към цялата отвън worldâ € .

Означава ли това, че ако правителството предложи нов закон, обаче неуместен или авторитарен, това е морално задължение на Европейския парламент да подкрепят нея поради страха от â € œwrong signalâ € че ще изпрати друго да правя? Щастие, предложените от 90 дни задържане законът бе ударил, но продължава да има нужда от нашите депутати да си спомня, че цената на свободата е вечна бдителност.

Дейвид й. LAMMING
Groton, Suffolk

Господине, правителството ни увери, че много широки правомощия да се дава на министрите от законодателната и регулаторната реформа Бил да законодателства посредством задължителен инструмент, няма да бъдат използвани за спорни въпроси.

Прави впечатление, че при запаметяването на Европейските общности Законът е приет, тогавашният генерален адвокат каза парламент на 13-ти юли 1972 година, че подобни правомощия в раздел 2 (2) на този акт ще бъдат използвани за € œconsequential изменения на малка , Леки и незначителни Малко €. Въпреки това, тези правомощия са свикнали да правят фундаментални промени в нашето законодателство, включващи важни избор на политиката, без да се прибягва до акт на парламента. Неотдавнашен пример е предназначен прилагане от Регламент на ЕО Директивата за възрастова дискриминация. Въпреки, че тази директива дава широки правомощия на държавите-членки, упражняването на които ще се отрази на обществото като цяло и на милиони хора, лично, директивата се прилага с наредба.

Какво използването на раздел 2 (2) на Европейските общности акт показва, е, че всяко правителство, изправена пред трудностите при намирането на достатъчно време за да парламентарна нейното законодателство чрез, неизбежно ще избере други пътища-бързо, когато те са на разположение. Както Господ правосъдието Яков каза в близкото случай на Oakley V животно, никой не може сериозно да предполагат, че проучването парламент дава задължителни инструменти са дълбоки като това дава на акт на парламента.

Какъвто и Governmentâ € ™ и добри намерения, следователно, че е трудно да имат много увереност, че правомощията на правителството сега иска да вземе, няма да бъдат използвани, за да фундаментални промени, които трябва да бъдат обсъдени в парламента.

Сър Джеръми лост, QC
ДЖОРДЖ Перец
Лондон WC1

Това от Нийл Herron

Burnley Съветът ... Официално писмо включване на законопроекта на правата, Magna Carta и Закона за правата на човека

Както вече започват да се въведе човешките права NPAS и DPE търси наистина много уязвими.

Правен отдел
Burnley квартал съвет
Кметство
Burnley
BB11 1JA

Уважаеми господине / госпожо

Пиша по отношение относно окончателно търсене от Drakes съдебни изпълнители, датиран 14/2/06 (копие затворени) за 2 неплатени паркинги наказание обявления датиран 1/2/05 и 19/5/05. Санкцията известия, са: да се ******** и да се ********. Мога да потвърдя, че съм написал да Parkwise на 11 юли миналата година оспори валидността на тези билети, тъй като не отделни компании, има право да поиска пари от мен за предполагаемо нарушение, което не е било доказано в съда.

Както се посочва в законопроекта за правата на Закона за 1689 приети и официално влезе в устава след Декларацията за правата на 1689:

Че всички субсидии и обещания за глоби и forfeitures на конкретни лица преди убеждението, са незаконни и недействителни.

Както е посочено от Parkwise те не издават глоби, но наказание съгласно тарифата Забележки. Въпреки това според Burnley Borough съвети в официалния уебсайт (Burnley.gov.uk), те издават глоби и е съвсем ясно, изброени в Услуги от А до Я (копие затворени). Следователно, може да се окаже, че Burnley Borough Съвета и неговите агенти (Parkwise) нямат законна власт да поиска пари за предполагаемо нарушение, което не се е справил с от съдебна инстанция.

От справката права, чувствам че трябва да подчертаем, че текстът на законопроекта за правата ясно, че няма достатъчно глоби или forfeitures може да бъде наложено, преди процеса на съдебното решение и присъдата, както и този текст ясно показва, че в съда е , необходими за разрешаване на спорове от всякакъв вид, било граждански или наказателен.

Тъй като решенията са включени в преамбюла на законопроекта за правата, както и убеждения. Това е съвсем ясно, че само HM съдилища имат правомощия да налагат законни съдебни решения и / или убеждения. Освен това с точните думи на Бил за правата много се има предвид, че трябва да записва с вас, че разпоредбите на законопроекта на правата не може да бъде удовлетворен от всеки процес на обжалване пред другите, отколкото където и HM съдилища по право!.
С една дума В декларацията на правата предвижда, че ако Burnley Borough съвет желае да заведе дела срещу мен, те ще трябва да се отнесе този въпрос към Нейно Величество съдилища служба, където въпросите трябва да бъдат решени по законен начин. В противен случай губи изисква от мен са незаконни и недействителни.

В допълнение към разпоредбите на декларацията и справката права, и в подкрепа на твърдението си, че този процес не е учредено в съответствие с нашите закони, трябва да ви помоля да признаят Велика харта на свободите, че при нас сега е включен в Устава Закон под името на Magna Carta. Аз ви специално внимание на разпоредбите, приети в членове 39 и 40 от Устава, който гласи, както следва: --

39. Не свободен човек трябва да бъде арестуван, или в затвора, или лишено от неговата собственост, или забранени, или заточение, или по някакъв начин унищожени, нито ще отиде против него или да изпратите срещу него, освен ако не е от юридически решението на колегите си, или от право на земята.

40. За никой няма да ни продаде, за да се никой няма да откаже или забавяне, право или справедливост.

Не може да има съмнение, че аз съм свободен човек и че членове 39 и 40 се прилагат за мен. Ясно е, и много добре записано, че целта на целия Magna Carta беше да се намали силата на царя и не се увеличава тази енергия и в следствие на твърде очевидни, то е ясно, че възможността за съдебен процес от решението на колегите си Или от правото на земята е опция, която е осигурена за мен при всички обстоятелства, като например това, и не е опция, която може да се упражнява от или по повеление на Crown, или от всеки орган, който твърди, че притежава орган по короната.

Напр. местна власт, с която да намеря себе си в спора.

В допълнение към разпоредбите на декларацията и справката за права и Magna Carta. Бих искал да ви внимание на правата на човека Закона за 1998 г., и по-специално член 6 (правото на справедлив пътека), както и разпоредбите, приети по параграф 1: --

1. При определянето на неговите граждански права и задължения, или на всяко наказателно обвинение срещу него, всеки има право на справедливо и публично изслушване в рамките на разумен срок от независим и безпристрастен съд, установен със закон. Решението се обявява публично, но пресата и обществеността могат да бъдат изключени от цялата или от част от съдебния процес в интерес на морала, обществения ред или националната сигурност в едно демократично общество, когато интересите на младите екземпляри или за защита на частния живот на страните се изискват, или да се доколкото е строго необходимо, по преценка на съда при специални обстоятелства, когато публичността би било в ущърб на интересите на правосъдието.

Аз все още не са обжалвани в Народното Паркинг отсъждане служба. Независимият съд, който получава 60p от всяко наказание Съобщение издадени, и се финансира от местните власти събиране на НКС. Доказателствата за сега-записват и публични признания на Националната служба по случая паркинг и сега служи да се разкрие, че процесът на този трибунал система се финансира частично от средствата на противника си, а това допускане води до неизбежното заключение, че всеки такова изслушване не е установен по начин, който не зависи от интересите на моя противник.

Аз съм затова, че молещата Burnley Borough съвет прекрати заповед от Drakes съдебни изпълнители, както аз възнамерявам да Късното Задължителните подаде декларация с Трафик изпълнително център.

Това е моето намерение да се защитава делото си чрез закона съдилищата на НВ Кралицата, в зависимост от 1689 Декларация за правата на Magna Carta 1215, и 1998 Закон за правата на човека предвижда, имам право да изисква неотчуждаем че всички и всякакви правни действия, предприети срещу мен, независимо дали са граждански или наказателен бъдат изслушани и решени от съда на закона, който действа от името и за целите на Кралицата.
Ето защо Кралския герб се появява във всяка зала.

С нетърпение очакваме да чуем мнението на вас по този въпрос.

Искрено ваш.

Нийл Corless.

Кой иска премахване на законопроект за Бил?
Дейвид Howarth

Едва ли някой е забелязал, но британската демокрация е sleepwalking в престъпен свят на министерско власт.

МИНАЛАТА СЕДМИЦА всички очите бяха на Камарата на общините, тъй като дискутира личните карти, тютюнопушене и тероризма. Медиите докладвани двамата народни каза какво и как са гласували. За една седмица най-малко на общините mattered.

Всички по-характерни след това, че предишния четвъртък, в почти безлюден камара, правителството предложи извънредно Законопроектът, който ще намали драстично парламентарно обсъждане на бъдещите закони, проект на закон, някои конституционни експерти са вече наричат € œthe Премахването на Парламента БИЛЛА €.

Няколко журналисти забелязал, включително Даниел Finkelstein на времето, както и още няколко бодва си ушите миналата седмица, когато се подчертани някои лют академична критика на законопроекта за буквите страница от тази книга. Но извън тези кръгове езотеричен, че ние сме sleepwalking в нови и престъпен свят на министерско власт изглежда едва да имат регистриран.

В скучно заглавие на законодателната и регулаторната реформа Бил крие едно удивително предложение. Тя дава сила да променя министри на който и да е закон, приети от парламента. Единствените ограничения са, че нови престъпления не може да бъде създаден, ако е по-голямо наказание от две години в затвора, и че тя не може да увеличи данъчното облагане. Но всяко друго законодателство, може да се променя, без значение колко важна. Всички министри ще трябва да направите е да се предложи ред, изчакайте за няколко седмици, а Готово, законът е променен.

За министри предимствата са очевидни: Няма по-скучен дебати, в които те трябва да отговоря неудобни въпроси. Вместо пълен dayâ € ™ е дебат на принципа на предложението, подробни ред по ред изпит в комисия, втори шанс при специфични изменения в общините и окончателен дебат и гласуване, министрите ще трябва да се изправи най-много един кратка дискусия в рамките на комисиите и един и половина часа дебат по пода.

Често правителството ще се изправят по-малко от това. Не изменения ще бъдат разрешени. Законодателният процес ще бъде намален на игра на приемо-IT-или-сбогуване него.
Законопроектът замества съществуващ закон, който позволява на министрите да се облекчат регулаторни пречки. Бизнес беше запален за този принцип и правителството изглежда е убеден, че бизнес лоби-късно Бил е само една нова, подобрена версия. Това, което прави новия закон различно, обаче, е не само, че тя дава възможност на правителството да създаде допълнително регулиране, включително нови престъпления, но също така, че тя позволява на министрите да се промени структурата на правителството си. Там могат да бъдат бизнес хората, така, прикрепен към понятие за ефективност и толкова невеж или презрителен на принципите на демокрацията, че те ще намерят такова предложение привлекателна. Обикновени граждани, трябва да го намерите тревожно.

Всеки орган, създаден от Устава, включително местните органи, съдилищата и дори компании, могат да намерят себе си реорганизирани или дори премахнати. Тъй като правомощията на Камарата на лордовете са дефинирани в актовете на Парламента, дори и те са предмет на Бил.

Погледът назад към последните weekâ € ™ е бизнес в общините, законопроектът прави подигравка на решенията депутати взеха. Балансова ID карти може да се направи задължително, пушенето в oneâ € ™ е собствен дом може да бъде забранен и дефиницията на тероризма, за да променя обичайния политически протест наказуеми с доживотен затвор. Нито пък по правата на човека Закон ни спаси, тъй като законопроектът не прави изключение за него.

Законопроектът, bizarrely, дори се отнася за себе си, така че министрите може да предложи заповеди за премахване на ограниченията за две години изречения и данъчното облагане. Той също така включва няколко непоследователен въпроси (по реда на € œam Аз съм убеден, че постъпвам правилно нещо? Â €), че министрите трябва да попитам себе си, преди да продължите, всички subjectively изготвен така, че съдът ще липсват предизвикателства, без значение как абсурдни на ministerâ € ™ е отговор. Дори и тези въпроси могат да бъдат отстранени използва БИЛЛА € ™ е собствена процедура. В действителност, при най-екстремни, при маневра равносилно на законодателен индийски въже трик, министри биха могли да го използвате, за да прехвърли всички законодателната власт трайно до себе си.

Законопроектът повдига основни въпроси относно ролята на Парламента. Министрите, egged де, някои подозират, от държавната администрация лечение на Парламента на глас машина. Неговата работа, според тях, е просто да се даде правна покриване какъвто и да е министри искам да правя. Те третират дебат и обсъждане просто като ромон преди всичко важно гласуване. Те не виждам голяма разлика между пълната парламентарна процедура и процедура за съкратено задължителните актове, защото за тях, така или иначе резултатът е един и същ, че министри получават юридически орган за своите планове. Точно както на своите криминални статута на министри изглежда да е един, в който всичко е незаконно така, че прокурорите имат преценка да всяко лице в пред съда, A Статута перфектни бюджетни е тази, която прави всякакви законни министерско акт или политика.

Някои от нас имат различен изглед. Ние мислим, че дебати и разисквания въпрос, че те са част от това, което прави парламентарна демокрация и да работят новите закони ще мине законно. Обсъждане подобрява законодателството, но по-важното е, че силите на правителството да обяснят причините за техните предложения, които излизат извън тесните им на личен интерес. В частния заседанията на управителния съвет лице, или в кабинета, или над всички в телефонни разговори между министрите и специални консултанти, чисто партийно причини да владея. Но в обществото, особено когато съществува реален дебат, министри да предлагат причини, които биха могли да убедят другите. Ако те не могат да мисля за всички тези причини, техните срам ограничава тях. Тъй като политически учен Джон Elster казва, дори и лицемерието могат да имат civilising ефект.

Правителството твърди, че няма от какво да се притесняваш. Правомощията в законопроекта, той казва, няма да бъдат използвани за
â € œcontroversialâ € въпроси. Но няма нищо в законопроекта, което ограничава използването му до € œuncontroversialâ € въпроси. Министърът се питаш нас, за да му вярвам, и лошо, да се довери всичките си колеги и всички техни наследници. Никой не трябва да се има доверие с такава мощ.

Както Джеймс Мадисън дадоха предупреждение в Federalist документи, ние трябва да помните при връчване изложени политическа сила, че € œenlightened държавници не винаги ще бъде в helmâ €. Тази фактура трябва да направя един съмнения дали те са на кормилото сега.

Дейвид Howarth е депутат либерал-демократите за Кеймбридж и Reader право в университета Кеймбридж

В събота в Eurealist Проверих и установих, че блога е станала повредена, няма проблем, аз ви чувам двата вика, само презареди своя резервно копие копие на шаблона и ще започне да функционира нормално за нула време, A Уот! О да, направих резервно копие на шаблона няколко месеца преди Опс! Така че са били около mucking с шаблон, накрая съм го видя сортирани, надявам се. Взех възможност да се оцени моя блог листинги, някои вече не работеше, а други бяха престанали да бъдат актуализирани, също имаше няколко нови такива, имам добавя.

Не Малката Англия пълното име Великобритания не Малката Англия е един такъв, не знам защо не са поставени една връзка преди, и да направя, всъщност, това е същата причина, че ме създаване на резервно копие на шаблона, жена ми го нарича HU мързел!

Аз наистина не знам какво Шей € ™ е на около, искам да кажа аз работех по шаблон в моя офис хубаво топло с чаша вино, край мен вчера вечерта, млък, че е ползващи себе си, за катерене по Mahonia? храст в студена rodding замразяване на канализацията ( "Дами ето е станала запушена отново).

Както и да е MatGB не е най-малката Англия наскоро стартира блог за движение, за да изкарвам това правителство, коалиция на желаещите да отстрани нашия опасно авторитарен правителство. Аз съм щастлив да подкрепя това похвални усилия, но би removeing повишено внимание, че това правителство само по себе си няма да доведе до обръщане на авторитарна политика на ТБ GB моб.тел. Не ни трябва да бъдат много специфични, че ние народа на Великобритания са имали достатъчно само за авторитаризма да продължи доста време, ние трябва да направят много ясно, че за тези, които ще застане в Blairâ € ™ е обувки и ние трябва да не допуска сами да се fobbed с сладки думи от honed езици.

Друг един от блога списък допълнения е БДС е политика, БДС "е поемане на Коалиция на желаещите струва копиране защото думите, пуснати в някои от онова, което е около подвижния в главата ми през последните няколко седмици, че аз не изглежда да е в състояние да се справя за:

â € œMatGB изглежда да има задаване на Индиана Джоунс тип топка подвижния â € | Първо договорени, като начало, да подкрепят коалиция на желаещите да отстрани нашия опасно авторитарен правителство, и сега имаме британската конституция усилие.

Моят отговор е този:

Важен аспект, който не трябва да бъде забравен, ако weâ € ™ сме да гледаме това в Обединеното кралство равнище е несправедливост, причинена от израждане и особено Шотландски рай.
Що Епископът Хил каза: (но не в тези думи) вчера Трябва да сме много внимателни, за създаване на Конституция, че е посветен един съюзник политическата панорама. Конституцията на ЕС, IMHO, показаха, че mistake.â €

Коментар на моя deconstruction на професор Hazels доклад по английски Въпрос подсказва, че няма връзка между израждане и ЕС регионализация.

Аз трябва да се съгласите, че това е един много твърди, съперничество особено от тези, които са получили средства от ЕС, щедрост, които œincidentally също подкрепа и насърчаване на процеса на прехвърляне, включително прекъсване на Англия в 9 отделни политически региони.

Основният въпрос е на английски за решаване на проблемите с Тони Блеър левия е недовършен унищожаване на Британия като политическа единица. От Hazell е гледна точка има само един отговор на английски въпрос, и това е да унищожи Англия, че без съмнение ще бъде един от начините за преодоляване на проблемите, но като Hazell прави ясни;

"Regionalism не е пълен отговор Шотландия, Уелс и Северна Ирландия имат правомощия да правят закони в техните делегирани събрания и съществена изпълнителни правомощия над големи обществени услуги като здравеопазване, образование, и местните власти. Български регионални събрания не биха имали законотворчество изпълнителната власт и няма правомощия да се говори за. "

Все пак обратно на предположенията, че ЕС не е от значение за процеса на прехвърляне, ние не трябва да търсите доколкото преобладаващото доказателства, за да намерите в официалните и научните доклади, които дават за лъже за това предложение.

Регионите в Европейския съюз
С Майкъл KEATING *

"Европейската интеграция е мощен стимул за мобилизиране териториалният в Западна Европа, но в същото време тя е предоставила нови механизми за управление на последствията. Ерозията на държавния суверенитет и споделянето на властта, че тя налага позволяват по-гъвкаво конституционния ред, в който въпроси от компетентността да не се превърнат в абсолю но може да бъде договорена. В многонационални държави като Испания, Белгия и Обединеното кралство, това е позволено програма за децентрализация и степен на признаване на специфичните потребности на определени области, в рамките на цялостната рамка на Европа. "

Мартин Бърч, Рикардо Гомес, Саймън Bulmer (Университет в Манчестър),
Патриша Hogwood (Университет в Глазгоу), Caitriona Картър и Андрей
Скот (Университета в Единбург)
На английски райони и Европейския съюз

Документ № 2
Израждане и политика на Европейския съюз Кадри Серия
14-ти май 2003

"Под-национално участие в политиките на ЕС и политиката е създадена характеристика на
Европейският интеграционен процес. В течение на няколко десетилетия, взаимодействието между
различните нива на управление в рамките на и извън рамките на нацията състояние се е превърнала в характерен за определяне на ЕС. "

Но по какъв начин е за ЕС и да влияе на политиката на прехвърляне?

На първо място ние трябва да се дефинира "ЕС ефект". Това е промяна, която не би да се случи или не би да се случи в начина, по който го има, ако не бяха за съществуването на ЕС или споразумения и взаимодействие, произтичащи от създаването и развитието на ЕС.

Как е на ЕС, упражняван своето влияние върху тези развития, за официален отговор на този въпрос ние се нуждаем само се обръщат към заключителния доклад на Департамента по търговия и индустрия (DTI) и на Службата на заместник министър-председател (ODPM) декември 2003

â € œThe Структурните фондове са основният инструмент за прилагане на регионалната политика на ЕС в държавите-членки. Те бяха първоначално разработени и впоследствие са се разви да отразява ключовите приоритети на политиката на ЕС,
Структурните фондове имат специална компетентност да се допълни държава-членка, регионални
политиките за развитие, но има разлики в акцент и някои възможности за
Европейските средства за въздействие върху националните приоритети, разход:

Европейският Commissionâ € ™ е роля като партньор в изпълнението на
Структурните фондове, означава, че нейната гледна точка на бариерите за развитие в
отделна програма област, както и необходимите решения, могат да повлияят на природата
на стратегии, които са adopted.â €

Така че отговорът на въпроса има пари или наличието на пряко финансиране от ЕС (разбира се това е нашата пари в първото място, което ЕС след това се връща към нас с конците приложени с цел улесняване на целите на ЕС)

Това не е съвсем в края на този въпрос, обаче, както докладът продължава;

â € œThe изискването да се използват местни източници на финансиране за свързване-фонд или съфинансира
На програмите по структурните фондове, както и желание от страна на регионалните и други
актьори да се максимизира â € ~ изготвя-downâ € ™ от структурните фондове, има потенциал да
влияние как вътрешното финансиране потоци са deployed.â €

Така че не само влиянието на ЕС за финансиране на регионалната политика, че влиянието нашите собствени държавни разходи.

Майкъл KEATING
â € œThe Европейската комисия смята, че способността на Структурните фондове за оказване на влияние върху политиката за развитие в държавите-членки да се отрази на политиката на ЕС цели и да действа като стимул за засилване на интеграцията на политиките в целия ЕС е една от основните области, в които Общността може да бъде добавена стойност identified.â €

Обратно към Английската регионите и Европейския съюз, хартия и въпрос на относителното значение:

Появата на "Нов Български Regionalism": 1991-97
â € œPrior до 1997 г., регионални включване в Европейския съюз, политиката е много
â € ~ дъното upâ € ™ развитие. В някои райони ключови играчи почнаха да се организират сами да
отговорят на предизвикателствата на икономическата регенерация и по-специално за възможностите, представени от европейско финансиране programmes.â €

Програмите за запис се твърди, че тук е имало движение отдолу нагоре за израждането, но казват, че е задвижван "по-специално от програмите за европейско финансиране". , Които те явно са пропуснали е отгоре надолу движението и затова машиниста за по-късно от долу нагоре движение.

Обратно към KEATING, който казва:

â € œThe цялата политика е да се ръководят от принципа на субсидиарност, с възможно най-голямо участие на регионалните и местните интереси и на социалните партньори в света на бизнеса, труда и доброволни групи. Комисията, в съответствие със съвременното мислене относно политиката за развитие, също искаха да преминат от инфраструктурата за човешки капитал, продуктивни инвестиции и развитие на ендогенен, като дава възможности за по-активното участие и роля за регионални участници от различни сортове.

Това би трябвало да насърчават участието в голяма регионална политика и силни преки връзки между Комисията и регионални интереси, и до известна степен това се е случило. Регионални структури-членки, без да е трябвало да ги създавате, или поне някои заместители за тях, за да бъдат избираеми за fundsâ € "например в Гърция, Ирландия и Швеция. Новите средства са стимулирани много на политическата мобилизация (Hooghe 1996) дори и в места като Англия, без развити regionalism (Бърч и Holliday 1993). Там е имало експлозия на лобиране и регионални офиси в Брюксел. Регионални участници са влезли в контакт със служители на Комисията и неговото мислене относно политиката на развитие е diffused чрез механизма на partnershipâ €

So we can see it was the EU decision to only offer funding to regions and not to nation states, which drove the devolution process from the very beginning, in order for the regions to receive funding there had to be a political mechanism in place, first to apply for and then to distribute funding.

This fact is confirmed in the paper The English Regions and the European Union,

it is important to acknowledge the significance of the structural funds in encouraging the emergence of sub-national governance in England.â€

“Two principles introduced in the 1988 and 1993 reforms to the European Regional Development Fund – partnership and programming – highlight this point. The partnership concept, incorporated in the 1988 Framework Regulation, codified a Commission commitment to the inclusion of sub-national actors that had existed since the foundation of EU regional policy in the 1970s. It required tripartite consultation between the Commission, Member States and designated sub-national authorities in the formulation of development plans, the implementation of programmes and the monitoring and evaluation process. Power to designate and to take key decisions about the programmes rested with central governments. But the partnership principle clearly encouraged sub-national participation and assisted the creation of new, regionally focused, policy communities (Bache 1998: 103). The programming concept complemented partnership by setting out a procedural map for the negotiation of multi-annual plans and there were, in particular, two aspects of this which encouraged the emergence of regional players and structures. Firstly, implementing authorities had to be consulted by the Commission and member
governments during this complex and lengthy process. Secondly, the 5-year time frame of the plans ensured continuity and stability for the participants in the funding process. The series of reforms to the ERDF between 1988 and 1993 thus provided one of the significant drivers for regional engagement, albeit with varying outcomes across the English regions partly depending on the scale of the funds allocated.â€

Elsewhere in the report;

“Regional differences in receipts of Structural Funds have clearly been a factor in accounting for the way organisational structures have developed.â€

And

Conclusion
There was considerable variation in the way that English regions became engaged on the European issue in the pre-1997 ‘phase’. This variation in part reflected differences in the pattern of regional emergence across the nine. A pragmatic ‘new English regionalism’emerged in some areas. This emphasised economic concerns, was confined to core elites and reflected the specific characteristics of each region. It developed in tandem with the creation of integrated Government Offices in the regions. However, the timing, scope and impact of change in English regional governance was significantly driven by the Structural Funds and thus by the European Union.

Much of the substantive change over the period originated at the regulative level
with the new obligations imposed on central government and regional authorities by the Structural Funds regulations of 1988 and 1993. Important changes in processes and
organisations within the regions were a direct result of ERDF decision-making
requirements. The programming concept helped to both develop and consolidate the
regional tier by creating a clear focus for the activities of regional players. Formal requirements to operate on the basis of partnership also exerted a powerful regionalising effect by forcing those actors involved in delivering Structural Funds programmes to devise new ways of working with sub-national interests.

This I think and hope puts an end to the suggestion that the EU has nothing to do with the devolution process or the break up of England into 9 separate political regions, it is patently was and still is an EU driven movement towards an EU of the regions. Which in its most radical understanding, implies the dissolution of the nation-state as most of the central government functions are started to be carried out by the EU and regional and local authorities.

How I woke up to a nightmare plot to steal centuries of law and liberty

From the Times
By
Daniel Finkelstein

THE POINT IS, I don’t want to seem like a nutter. It’sa very common human emotion, that — not wanting to stand out for thinking something hardly anyone else thinks. Best keep your head down and say nothing. In 1978, in Jonestown, Guyana, more than 900 people voluntarily drank strawberry-coloured poison and died, each one following his neighbour, eager not to refuse the drink and have his neighbour think that he was a nutter. Perhaps the worst part of the tragedy is that the rest of us look back at them and think — what a bunch of nutters.
So I’m nervous about admitting that I’ve been having a paranoid nightmare, one that very few other people seem to share. But I have been, so you may as well know about it.

In my nightmare, Tony Blair finally decides that he is fed-up with putting Bills before Parliament. He has so much to do and so little time. Don’t you realise how busy he is? He’s had enough of close shaves and of having to cut short trips abroad. He decides to put a Bill to End All Bills before the Commons, one that gives him and his ministers power to introduce and amend any legislation in future without going through all those boring stages in Parliament.

That’s not the end of my feverish fantasy. The new law is proposed and hardly anyone notices. John Redwood complains, of course, and a couple of Liberal Democrats, but by and large it is ignored. The Labour rebels are nowhere to be seen. The business lobby announces that it is about time all those politicians streamlined things, cutting out time-wasting debates. In a half empty Commons chamber, a junior minister puts down any objections with a few partisan wisecracks. Then the Bill to End All Bills is nodded through the Houses of Parliament, taking with it a few hundred years of Parliamentary democracy.

I wake up, sweating.

Only one thing persuades me that I’m not cracking up. When I have my nightmares about the Bill to End All Bills, I am not dreaming about dastardly legislation that I fear a cartoon Tony Blair, with an evil cackle, will introduce in some terrible future. I am tossing and turning about a government Bill that was given its second reading in the House of Commons last week and is heading into committee.

Now I know what I am about to tell you is difficult to believe (Why isn’t this on the front pages? Where’s the big political row?) but I promise you that it is true. The extraordinary Legislative and Regulatory Reform Bill, currently before the House, gives ministers power to amend, repeal or replace any legislation simply by making an order and without having to bring a Bill before Parliament. The House of Lords Constitution Committee says the Bill is “of first-class constitutional significance†and fears that it could “markedly alter the respective and long standing roles of minister and Parliament in the legislative process†.

There are a few restrictions — orders can’t be used to introduce new taxes, for instance — but most of the limitations on their use are fuzzy and subjective. One of the “safeguards†in the Bill is that an order can impose a burden only “proportionate to the benefit expected to be gained†. And who gets to judge whether it is proportionate? Why, the minister of course. The early signs are not good. Having undertaken initially not to use orders for controversial laws, the Government has already started talking about abstaining from their use when the matter at hand is “highly†controversial.

Now, I am not an extreme libertarian. I don’t spend my weekends in conferences discussing the abolition of traffic lights and the privatisation of MI5. But I have to admit that the legislation being debated in the Commons this week — the new ID cards, the smoking ban, the measure on the glorification of terror — has tempted me to take up smoking and start attending lectures about Hayek organised by earnest men with pamphlets in carrier bags.

Yet the Legislative and Regulatory Reform Bill has made me realise that I may be missing the point — the biggest danger to civil liberties posed by these new laws is not the nature of them, but merely their quantity.

Let me explain my thinking.

The Government claims that it has no malign intention in introducing the reform to parliamentary procedures. It is just that it has such ambitious plans for deregulation — or “better regulation†as it rather suspiciously calls it — that Parliament won’t be able to cope. The previous Regulatory Reform Act, passed in 2001, was so hedged around with conditions and safeguards that it took longer to produce a regulatory reform order than it did to produce a Bill. So this time, the Government wants more sweeping powers.

During future detailed Commons consideration of the Bill, restrictions on the terms of the new orders will be resisted using the argument that business wants deregulation and government has to get on with it.

What does this argument, used often by the minister during last week’s debate, amount to? An admission that we are now passing so many new laws, so quickly, and so many of them are sloppy, that we don’t have time to debate them properly or reform them when they go wrong. Parliament is drowning in a sea of legislation. Instead of calling a halt to this, the Government is seeking a way of moving ever faster, adding yet more laws, this time with even less debate.

The problem with ID cards, smoking bans and new terror laws is not just the standard liberal one. It isn’t even that they are entirely unecessary, since you can fashion an argument for each measure. It is that we should be reforming and enforcing the laws we have, rather than adding new complicated, poorly thought through laws to the stack that already exists. The Legislative and Regulatory Reform Bill isn’t just a dangerous proposal. It is a flashing red light.
Our legislative activism is endangering our parliamentary democracy and we must stop before it’s too late.

Or am I a nutter?

And from the house of Commons.

David Howarth (Cambridge) (LD)ï ŒCol 1094) I confine my remarks to the constitutional aspects of the Bill. This seems to me to be extraordinary legislation. It proposes changes to the legislative process that in any other country in Europe, and perhaps in the world, would require a constitutional amendment. That is one of the reasons that part 1 has to be taken on the Floor of the House.

One aspect of the Bill that seems quite disturbing is that it allows not just the addition of new crimes, with up to two years imprisonment or a level 5 fine, but it allows the Government to use the procedure to undertake structural change. Often, legislation does not regulate or add crimes, but sets up bodies and gives them powers. Among those bodies are, of course, local authorities. It strikes me that under the Bill as presently drafted, structural and functional reform of local government could be achieved without proper legislative scrutiny. Therefore, simply through using that mechanism, the balance of the constitution itself between local and central Government could be changed.

The Government will say, “Would that not be controversial?” That comes back to the point about the weakness of that test. Even the structure of the courts could be changed because they are no longer a matter of common law; they are a matter of statute. Any creature of statute, which technically includes any company, could be changed by these provisions……….

………The Minister has dealt with questions about changes to the Terrorism Bill, bringing back the 90 days detention without trial and the rights of defendants being changed. He says that, obviously, those are highly controversial, and they are, but the questions remain not just about fundamental rights, but about the structure of the constitution itself, which the Bill appears to allow to be changed.

Mr. Douglas Carswell (Harwich) (Con): (Col 1097) Part 1 enables Ministers to reform legislation or implement recommendations of the Law Commission by order. Law would, in effect, be made without reference to democratically elected parliamentarians. There would be a further extension of the power of a remote Executive and unaccountable national regulators. Merging regulators does not lead to less regulation. It was Max Weber who said as early as the 19th century that bureaucracy has an inherent tendency to expand. Bureaucracy tries to assume new powers, and to aggrandise itself. A merging of regulators could simply create new super-regulators, hungry for yet more power and more prone to regulate. I am concerned that part 1 will be a further step away from proper parliamentary scrutiny. It appears to empower the Executive, but in reality it will empower senior civil servants and those bureaucrats and regulators already beyond meaningful parliamentary accountability.

In the past 30 years, we have seen a steady erosion of representative parliamentary government. Behind the fac”ade of a functioning parliamentary democracy is an increasingly post-representative system of government. In almost every sphere—financial service regulation, food standards, environmental protection—it is remote quangos, not parliamentarians, that increasingly call the shots. Remote elites make the decisions; local people take the rap; no one is accountable; no one gets sacked: this is how we are governed today. I fear that this Bill is not so much anti-regulation as anti-democratic.

Speaking as someone who could be characterised as slightly sceptical about the European project, part 3 of the Bill leaves me somewhat suspicious. Not for the first time, measures are being introduced in the name of streamlining, but I fear that they may turn out to be a power-grab. European law is currently introduced into this country through regulation. This Bill could enable Brussels diktats to be brought in through schemes and rules. What does that mean? Yesterday in this House, one Member spoke about the European Union achieving the so-called Lisbon agenda. Remember that? It was about deregulating in order to make Europe competitive. Reference was made at the time to making Europe the most competitive economy in the world. That may seem absurd now. Easing EU institutions’ ability to make our laws for us will only exacerbate the Euro-sclerosis afflicting that tired old continent. Easing such ability will only tie us closer to those worn-out EU economies; it will only place us more firmly in Europe’s economic sarcophagus.

I welcome the Regulatory Reform Committee’s acknowledgement that, far from being about deregulation and tidying up, this Bill
“has the potential to be the most constitutionally significant Bill that has been brought before Parliament for some years.”

I welcome the recognition that the driving force behind it is the Cabinet Office and, perhaps, senior civil servants. It could become a bureaucrats’ charter: it could allow them to avoid the messy and unpredictable business of having their measures scrutinised by the people’s elected representatives. Yes, Minister, this Bill could be Sir Humphrey’s dream come true. The Minister would be able to amend, repeal and replace primary and secondary legislation without reference to this House.

It was Walter Bagehot who said in the 19th century that the Crown had ceased to be part of what he called the efficient part of the constitution and had become the dignified part. By that, he meant that it had the trappings of power, but not the reality. My fear is that although this democratically elected Parliament has the trappings of power here in our ornate Chamber, real power is increasingly moving elsewhere. This Bill will only exacerbate that process.

Mr Djanolgy: (Col 1100). The hon. Member for Somerton and Frome said that part 1 is unacceptable as it stands, and we agree.

Part 3 of the Bill relates to legislation emanating from the EU. We have said that we support the idea of making it easier for UK institutions to deal with EU legislation, but—as my right hon. Friend the Member for Wokingham and my hon. Friend the Member for Harwich asked—how will that actually work? As my hon. Friend the Member for North-East Hertfordshire asked, what are the rules and schemes for EU law referred to in the Bill? We need to know.

The Bill has a striking resemblance to parts of other Bills before this House and the other place. Those need to be looked at in context to highlight the growing constitutional trend away from primary legislation. The Company Law Reform Bill and the Government of Wales Bill both include a similar means of introducing orders through forms of delegated legislation

From the letters page in the Times some voices of concern.

This ID card infringes fundamental freedoms

Sir, Most unusually, you have allowed yourself to be misled by the Government’s spin and misrepresentations concerning the ID Card Bill — principally by swallowing its contention that the privacy concerns of many people in the UK are “in contemporary, card-carrying Britain, entirely irrelevant†. (leading article, Feb 13, and letter, Feb 14).

Those concerns are not in relation to the simple carrying of a card, which is merely the physical expression of the system the Government proposes to impose upon us. My deep anxiety, shared by many others, is the national identity register (NIR) — the database behind the cards — which has been too little debated and which appears to be widely misunderstood.

Leave aside for the moment the questions of overall cost, of the level of charge to be paid by the citizen, of the reliability of the biometric technology to be used, of the burden placed on those whose iris or facial scans do not readily “fit†(such as people with some disabilities and from certain ethnic groups) or of the Government’s abysmal record in implementing any project involving computer technology on time and within budget.

My principal objection is that the Government cannot make up its mind what the ID card and NIR are supposed to accomplish and cannot produce convincing evidence that any of its aims will be achieved by the scheme as outlined in the Bill. We have been told at various times that ID cards and the NIR will help to reduce benefit fraud, cut illegal immigration, combat identity theft, become a vital tool in the war on terror or be a major aid to the police in fighting crime. Yet each of these supposed benefits has been challenged, often by those best able to judge.

I remain deeply sceptical that ID cards and the NIR will achieve any of their stated aims. Against this, I balance the fundamental shift in the relationship between individual and State, the scope for error and maladministration, the horrendous costs of setting up and running the scheme and have come to the inescapable conclusion that the whole concept is flawed and must be resisted by every legal means.
JON MILES
Newton Abbot, Devon

Sir, I feel that I am sensible enough to look after my own identity and take necessary measures to that effect, which is my responsibility.
Now I am being forced to put my identity, along with various measurements of parts of my body, on to a national database where I have little control over the access, use or security of my identity.
MATTHEW HALL
Newcastle upon Tyne

Sir, The decision taken by members of parliament shows them to be as unworthy as representatives of the people as were their predecessors whom Cromwell was compelled to remove in the 17th century.

Is it not obvious that the growing certainty of compulsory ID cards and its associated database, together with the surveillance state represented by more CCTV cameras than are used by Communist China, has placed us well down the road to the nightmare world of 1984? Who can doubt that the distortion of language embodied in political correctness is a precursor to the imposition of a form of Newspeak.

It beggars belief that the British people, at the behest of the lobby fodder within the Commons, are to be forced to submit their fingerprints and iris patterns for inclusion in a state-run archive and to become accountable to those who for so many centuries have been accountable to us.

What foreign dictators have failed to do we are now doing to ourselves.
COLIN BULLEN
Tonbridge, Kent

Sir, It was William Pitt the Younger who said: “Necessity is the plea for every infringement of human freedom. It is the argument of tyrants; it is the creed of slaves.â€

What Britons never, never shall be, they have become. A fundamental freedom was lost when compulsory ID cards were voted for.
DÓNAL THOMPSON
Madrid

Slaves we are certainly becoming, this Statewatch report shows that at an EU level this is being driven by the British government, directly from Tony Blair`s sofa cabinet. Even the EUites are concerned about “the legal bases for such action”
According to Statewatch

“At the end of January the Commission published its 128-page work programme for 200
6: European Commission work programme for 2006: Justice and home affairs issues. Hidden in the detail is the following:

“Adoption par la Commission d’une décision établissant des normes pour les éléments de sécurité à intégrer dans les cartes d’identité (Comité Article 6)”

That is to adopt a Commission Decision to establish standards for security in ID cards. The “Brief description” attached is more explicit:

“Brief Description: According to The Hague Action Plan, travel documents both for third country nationals and EU citizens should be better secured in particular via the integration of biometric identifiers. Also Identity Cards have been explicitly mentioned even if there are doubts about the legal bases for such an action. This proposal responds to this request and will harmonise the security features for ID cards issued by Member States” (emphasis added)

There is, of course, a big difference between simply “harmonising” security features in national ID cards and “the integration of biometric identifiers” (see, below for objections to this approach).

Two other aspects are extraordinary about this proposal. First, the open admission that there are doubts about: “the legal bases for such action”. Not surprising as Article 18.3 TEC (Nice) expressly excludes provisions on national ID cards.

Second, because the Commission does not appear to be intending to draft a proposal for consideration by the Council and European Parliament but rather to take this momentous decision in secret committee - the Article 6 Committee, referred to as a “Technical Committee”.

The Commission’s intention is all the more surprising as exactly this issue was the subject of heated discussion in the Council prior to the Justice and Home Affairs Council on 1 December 2005.

“The story starts back in July when the UK Presidency presented a Note on “Minimum common standards for national identity cards” to SCIFA (Strategic Committee on Immigration, Frontiers and Asylum) (EU doc no: 11092/05). The Note called on SCIFA to ask the Article 6 Committee to draft standards including the “use of biometrics”. This “Article 6 Committee” is a technical committee set up by the Commission to work out the implementation of the uniform visa format in 1995 - but what powers are there to extend the Committee’s remit first to residence permits for third country nationals, then to EU passports and now to EU ID cards? As the original purpose of the Committee was to deal with the uniform visa format, on the the European Parliament was only “consulted”, it appears the parliament has no right to see what is happening on all the other issues too. See: EU: Biometrics - from visas to passports to ID cards.

The proposal surfaced again in November 2005 when the UK Presidency sent another Note to SCIFA on 11 November (EU doc no: 14351/05). The Article 6 Committee had “considered” physical security features and produced “interim conclusions” and in parallel “an ad-hoc group of experts from Member States” produced its “conclusions”. SCIFA was “invited” to agree “Conclusions” with a view to their adoption “in the margins” (as an A Point - adopted without discussion) at the Justice and Home Affairs Council (JHA Council) on 1 December 2005.

The opening Recitals in the Conclusions plainly show the lack of a legal basis. No legally binding standards or timetables could be “imposed” on member states - “Conclusions” are anyway “soft”, non-binding law which have to be agreed unanimously. This is followed by “without prejudging the issue of the possible legal basis” to “harmonise” security standards for national identity cards - in plain language this means that there is no legal basis but if common standards including biometrics are adopted by member states one-by-one (independently as it were) then “harmonisation” can follow later (a common tactic for controversial measures).

The Conclusions contained two elements, first, standards related to the “issuing process” (eg: applicants should appear in person, security of data and storage). Second, the introduction of biometrics identifiers (”face and two fingerprints”) incorporated into a radio frequency chip (RFID) which should follow the specifications for passports “without modification” - this proved to be controversial. Also by the back-door the Conclusions set standards for checking applicants data “against existing databases” for example, “civil registers, passport and identity cards databases or driving licence registers”.

A week later (18 November) a Note (EU doc no: 14622/05) from the UK Presidency to COREPER (the permanent committee based in Brussels of high-level officials from the 25 governments) said SCIFA “had reached agreement on most of the issues” and it was invited to:

“examine the only outstanding issue, which concerns a reservation by Belgium”

The final version, dated 25 November 2005 (EU doc no: 15000/05), had highly significant changes concerning biometrics. Member states could choose whether they wanted to have biometrics on national ID cards and the passport biometric standards were now only a “reference point” or “starting point”. All references to fingerprints and RFID chips were deleted.

“Belgium and the Czech Republic consider that the introduction of biometric data into national identity cards cannot be examined only from the technical angle. The question requires a wide-ranging debate, which includes the protection of the private life [privacy], budgetary and organisational aspects”

It is interesting to note that while the Conclusions were published in the official press release of the JHA Council on 1 December the statement by Belgium and the Czech Republic was not JHA press release, 1 December 2005.

Tony Bunyan, Statewatch editor, comments:

“This is no way to try to bring in such a far-reaching policy, one which will affect millions of people. It is particularly objectionable that the Commission appears to be proposing that the introduction of biometrics on national ID cards should be considered as a “technical” issue by a committee whose actions cannot be scrutinised. By-passing national and European parliamentary scrutiny, let alone civil society, has no place in a democracy”

In our own parliament the real culprits for the decimation of our constitution, have been debating ID Cards again before the vote later this week.

First, on the so called voluntary introduction of the system; is seems that the government proposes to initially allow a “voluntary†take up of the cards, at some point to be determined later, it is proposed to bring in compulsion. The idea being that if enough of the people prove to be open to the system by taking out the cards on a voluntary basis then the government would make it compulsory.

In fact in the Labour manifesto states “We will introduce ID cards, including biometric data like fingerprints, backed up by a national register and rolling out initially on a voluntary basis as people renew their passports.”

The problem is that the government want to make it a condition that you must take the ID Card when you apply for a new or to renew your passport. This clause was removed by the House of Lords but has been put back into the bill by the government.

Lord Phillips of Sudbury put the matter nicely when he moved the amendment in the Lords. He stated:
“We seek to replace compulsion by voluntarism. Citizens should not be forced to have ID cards. Compulsion is far too often resorted to by the modern state. That comes from an intensely managerial culture in which regulation rules. That sits uneasily with fundamental rights such as privacy and voluntarism. This Bill is an authentic clash between such rights and managerial efficiency.”—[Official Report, House of Lords, 23 January 2006; Vol. 677, c. 957.]

Baroness Scotland, speaking on behalf of the Government, tried to claim that passports are voluntary. Well they are but by the government linking the card scheme to passports means that to avoid being compelled to take an ID card you become a prisoner in this country with no opportunity to travel on business or for pleasure. Also as over 80% of us do carry a passport the governments chosen trigger for compulsion would soon be reached.

David Davis made points about the national register;

There are many good reasons for not wanting to be on the national identity register, which involves a large number of pieces of data about each individual being put on a single Government database, many of them the access keys for other Government databases. That is the important point: it is a central database with access keys effectively to all the other Government databases.

It is disingenuous of the Home Secretary to say, “We’ve already got all those.” One of the transitions that has taken place over the past several years under the Government, and to a small extent under the previous Government too, is the removal of barriers to the transfer of information around Government. Those barriers were a protection of the liberties of the individual, and now they have gone. Many have gone for good reason—to make the Child Support Agency work, to stop terrorism, and so on—and the Bill will accelerate that process.

Finally, there is the most important question about the whole issue—the insecurity of the system. The Government have made, in a way properly, much of the issue of identity theft, particularly with regard to terrorism. Yet their proposal—a point I referred to earlier—is to gather the access keys to virtually every Government database in the national identity register, put them on one large computer and then create many thousands of direct access points to that computer. They will have created the most attractive possible target for every fraudster, terrorist, confidence trickster and hacker on the planet. Those people will be able to lift data out and put viruses and false data in.

If the Pentagon and Microsoft cannot keep hackers from penetrating their mainframes, what chance the Home Office? Speaking about the scheme, Microsoft’s national technology officer has said that a central identity database could worsen the very problems that it was intended to prevent, such as terrorism and identity theft. He said that

“ministers should not be building systems that allow hackers to mine information so easily.”

So, far from protecting the public, the Government will put the individual citizen at risk by creating a culture of complacency that is based on an ill-designed and ill-thought-out scheme.

Incidentally, this is yet another area where the Government mounted a mendacious attack on the independent LSE report. I will deal with that in detail because it is rather important. The section of the report that highlights the very serious security flaws in the proposed system was written not by an antagonist of the identity card system, but by somebody who favours identity cards, Dr. Brian Gladman, the ex-technical director of NATO, who had an eminent career in the British military ensuring the security of our military computer systems. He himself has said:

“the UK ID cards programme as now envisaged will create safety and security risks for those whose details are entered into the system.”—

that from an avowed supporter of ID cards.

The English Question
Thanks to the Blog Great Britian not Little England for the link to this report from Publius: The Journal of Federalism by Robert Hazell.

Devolution to Scotland and Wales throws up related questions about the government of
England. Does England need to find its own separate political voice? Does England too need devolution? There is little demand for an English parliament. ‘‘English votes on English laws’’ commands more support but would be impossible to implement in practice. Despite the setback of the Northeast referendum defeat, the future will see further development of regionalism in England. Regional government is the only institutional solution that could help to give England a louder voice and also help to decentralize the government of England. But it is not inevitable. There is no logic in the process of devolution that requires the English to have devolution too.

England is the gaping hole in the devolution settlement. Some argue that devolution will not be complete, and the settlement will not stabilize, until the English Question has been solved. Others believe that England can be left out indefinitely and devolution confined to the Celtic fringe. This article aims to explain the different formulations of the question and to analyse one by one the range of different answers.

The English Question can be divided into the following groups of subquestions:

1. Strengthening England’s place in the Union:
_ Does England need to find its own separate political voice, to rebalance the louder
10 political voice accorded to Scotland, Wales, and Northern Ireland?
_ Could this be supplied by an English parliament, ‘‘English votes on English laws,’’
independence for England?

2. Decentralizing the government of England:
_ Does England too need devolution, to break from the excessive domination of the
15 central government in London?
_ Can this best be supplied by elected regional assemblies, administrative regionalism,
city regions, stronger local government, elected mayors?

3. Continuation of the status quo:
_ Or do the English want none of the above, with no separate representation or
20 political voice, and no share in devolution either?

These questions have come onto the political agenda as a result of devolution to
Scotland and Wales. They are big issues, issues that will determine the future shape
and nature of the United Kingdom as much as the future government of England.

Devolution has already profoundly changed the United Kingdom’s system of
government, but it extends to only 15 percent of the population. England, with
85 percent of the population, for the moment is left out. If the English ever choose to opt in, the choice they make will have huge consequences not only for the government of England but for the whole future of the Union.

As devolution was a top down exercise imposed and assisted by central government, it is wrong to now look for a grass roots movement calling for the English to opt in, the English preferred the status quo that was as part of one union, this union has now been partially dismantled.

This erroneous argument is followed through into the rest of the report; Hazell, it seems is quite happy to accept the results of the governments top down forcing of the issue in Scotland and Wales, but now asks the English people to start a grass roots movement in order for the English people to exhibit a desire for devolution.

Different Versions of the English Question

Improving the Government of England or Strengthening England’s
Place in the Union? The ‘‘purely English’’ version of the English Question asks: How can we improve the government of England? Interest in regionalism as a possible solution goes back to Fawcett (1919) and Cole (1947) (Tomaney, forthcoming). It springs from long- standing concerns about the poor performance of many of England’s regions,especially in the North, and the difficulties faced by central government in finding effective policy instruments and institutions to drive up regional economic
performance. Successive governments, Labour in the 1970s and Conservative in the1980s, had given up on local government as providing the solution because of its lack of political will and lack of effective capacity. More and more functions were
transferred from local government to centrally controlled public bodies, many
operating on a larger scale at regional rather than local level. In 1994 the Conservative government led by John Major took regionalism a step further by bringing together the regional outposts of four central government departments into new government offices for the regions, with common boundaries based on the Treasury’s eight standard regions of the Northeast, Northwest, Yorkshire and Humberside, West
Midlands, East Midlands, East Anglia, Southeast, and Southwest.

English masses show little concern about devolution in Scotland and Wales and no demand for devolution for themselves (Curtice 2001, 2006, forthcoming). In November 2004 that was dramatically confirmed by the ‘‘No’’ vote in the Northeast regional referendum, when the voters in the Northeast region rejected the government’s proposals for an elected regional assembly by four to one, despite strong campaigning by the deputy prime minister in this solidly Labour region.

The rejection of the government’s proposals is not evidence that that there is little concern about the devolution process, rather it is evidence that the governments proposals for regionalisation were unacceptable.

Prof. Hazell offers us some alternative roads forward and looks at the support both in elite circles and in the general public and the likelihood that any of them may be adopted.

An English Parliament which has low support and an English parliament would risk being as overburdened as Westminster and equally remote. More on this later

English votes on English laws which has good support 60% in England and 50% in Scotland which might be because it was Conservative party policy

English independence which has negligible support. Hard to envisage England unilaterally declaring independence from rest of the United Kingdom

Decentralize government of England regional assemblies

Hazell claims this has a 25% support with the public, considering the only area that was allowed a referendum; the NE rejected the proposals by a 4/1 margin I cannot see how this figure can be supported, opinion polling perhaps, but that ignores the NE result which showed the polling to be totally out of touch with the real answer at the referendum. And a point Hazell makes later on the issue of Local mayors.

Administrative regionalism
This is regionalisation by the back door ie. Regional chambers exist, and powers and functions slowly growing and of course is Labour party policy with little public knowledge.

City regions
this has minimal support and apparently need not cover whole of England

Revive local government
Politicians all pay lip service; no party has strong Регионални участници са влезли в контакт със служители на Комисията и неговото мислене относно политиката на развитие е diffused чрез механизма на partnershipâ €

So we can see it was the EU decision to only offer funding to regions and not to nation states, which drove the devolution process from the very beginning, in order for the regions to receive funding there had to be a political mechanism in place, first to apply for and then to distribute funding.

This fact is confirmed in the paper The English Regions and the European Union,

it is important to acknowledge the significance of the structural funds in encouraging the emergence of sub-national governance in England.â€

“Two principles introduced in the 1988 and 1993 reforms to the European Regional Development Fund – partnership and programming – highlight this point. The partnership concept, incorporated in the 1988 Framework Regulation, codified a Commission commitment to the inclusion of sub-national actors that had existed since the foundation of EU regional policy in the 1970s. It required tripartite consultation between the Commission, Member States and designated sub-national authorities in the formulation of development plans, the implementation of programmes and the monitoring and evaluation process. Power to designate and to take key decisions about the programmes rested with central governments. But the partnership principle clearly encouraged sub-national participation and assisted the creation of new, regionally focused, policy communities (Bache 1998: 103). The programming concept complemented partnership by setting out a procedural map for the negotiation of multi-annual plans and there were, in particular, two aspects of this which encouraged the emergence of regional players and structures. Firstly, implementing authorities had to be consulted by the Commission and member
governments during this complex and lengthy process.